Античният град Рациария е най-значимият римски център в Северозападна България.

Градът е възникнал през втората половина на I в., във връзка с укрепването на Долнодунавския лимес и организирането на Дунавската флотилия.

След завършването на Дакийските войни от началото на ІІ в. император Траян издига Рациария в ранг на колония. Този статут дава право на автономия на града, а жителите му стават пълноправни римски граждани. През ІІ-ІІІ в. градът, организиран по италийски образец, изживява своя разцвет. Превръща се в голям занаятчийски и търговски център. Съществуват ателиета за архитектурна украса, скулптура, надгробна пластика и за златарски произведения на ювелирното изкуство. През ІІІ в. Рациария става столица на провинция Крайбрежна Дакия, със значително присъствие на основни войскови части.

В града се намира една от държавните оръжейни работилници. Археологическите паметници свидетелстват за съществуването на внушителен център на изкуството.

„Някогашната римска величествена и прочута Рациария“, както я нарича австрийският изследовател Феликс Каниц, съществува до 586 г., когато е превзета и разрушена от аварите.

Рациария е един от най-красивите, но все още много фрагментарно проучен римски град от Долнодунавския лимес.