Римският и ранновизантийски кастел Ятрус е разположен при устието на р. Янтра в близост до днешното село Кривина. Това е най-добре проученият късноримски военен лагер в днешна България. През 270–275 г. под натиска на настъпващите от север и североизток варварски племена, римляните са принудени да напуснат провинция Дакия, разположена северно от р. Дунав. Така долното течение на реката се превръща отново в имперска граница. За ефективната охрана е организирано мащабно строителство на крепости. По това време на десния бряг на р. Янтра, при нейното устие, е изграден военен лагер – кастел, именуван с античното име на реката – Ятрус. Ятрус заема площ около 3 ха. Мястото е естествено защитено със стръмни склонове от север и североизток. Крепостта следва очертанията на хълма, което определя и неправилната форма. Широчината на крепостната стена в отделните сектори е 3–3.50 м, а предполагаемата височина е 10 м. От външната страна на стената са разположени 10 силно издадени, масивни U-образни кули. Две от тях отбраняват единствената порта на кастела.

Селището функционира заедно с пътната станция през II-III в. Ятрус просъществува до VII в., заличен от прииждащите от север славяни, авари и прабългари. Върху развалините му през VIII - XIII в. съществува старобългарско селище.