Античният Червен е изграден вероятно през VІ в. върху високо скалисто плато, в меандър на р. Черни Лом. Форти­фикационната система на ранновизантийската крепост е с неправилен план. Площта е около 2.4 ха. Крепостни стени са изградени единствено от изток и запад, а високите до 100 м отвесни скали в северна и южна посока са непреодолимо препятствие.

През ХІV в. Червен достига своя разцвет. Средновековната българска цитадела включва вътрешен град, разположен върху високо скално плато и външен град, заемащ неговото подножие. Има сложна, етапно изградена укрепителна система, плътно застрояване и разклонена улична мрежа. Утвърждава се като стопански център с развити железодобив, строителство и дървообработване, битови и художествени занаяти.

Червен е един от най-значимите военно- административни, църковно-културни и стопански центрове на Второто българско царство (XII–XIV в.).

Значението на града нараства след 1235 г., когато става седалище на средновековната българска Червенска митрополия.

Разкрити са: голям феодален замък, крепостни стени, подземни водоснабдителни проходи, обществено-административни сгради, 16 църкви, улична мрежа, жилищни сгради и работилници. Напълно запазена е триетажна крепостна кула.